cover_photo_lili

  Казвам се Лилия Дойчева и съм клиничен психолог. Винаги съм възприемала работата си като част от моя живот, който допълва моята същност, носейки ми удовлетворение всекидневно. Вярвам,че именно затова имам възможността да помагам на хора да се справят по-добре с житейските си трудности. Моето вдъхновение идва от промяната, която виждам в човека срещу себе си – преминал през някаква трудност и съумял да намери правилния за него път в живота. Балансът и хармонията в житейски план не са лесни за постигане и вярвам, че знанията и уменията ми в сферата на психологията могат да помогнат на човек да изгради така мечтаното лично щастие и усещане за значимост и смисъл.  
  По образование съм психолог. Завърших бакалавър по Психология към СУ през 2014г.Веднага след това завърших магистратура по Управление на Човешките ресурси. След 8 години работа в сферата на Човешките ресурси в корпоративна среда, моят професионален път пое в нова посока – помагане на хора с психичноздравни трудности.

  Така реших да завърша втората си  магистратура към НБУ по специалност Клинична психология, което допълнително надгради моите познания и затвърди решението ми да практикувам терапевтична дейност, помагайки индивидуално на хора в нужда. Насоката на обучение – психоаналитична перспектива, задълбочи знанията ми и така избрах именно това направление като основно в моята практика. Смятам, че моят различен опит в тези две посоки на специалността Психология ми дават увереност да помагам на хора с различни трудности в живота. Опитът ми в корпоративна среда ми позволява да помагам на хора и в тази посока на живота им: мотивация на работно място, отношения с колеги, трудности в професионален аспект, прилагайки добри практики, научени от международни конференции по Човешки ресурси. Фундаменталната ми работа се състои в оказване на помощ в различни сфери на живота: проява на тревожност, отношенчески проблеми (семейство, партньорски отношения) , проблеми със самочувствието и самоувереността, проява на депресивни състояния, преодоляване на травмиращи събития.

  Основно мое вярване е, че път към промяната винаги има, стига човек да потърси ръка за помощ. А трайната промяна настъпва тогава когато човек успее сам да продължи по пътя, колкото и дълъг и труден да е той.